Бандите превзеха улиците, превръща ли се Нидерландия в наркодържава?

Превръща ли се Нидерландия в наркодържава? Тази мисъл съвсем не е преувеличена, ако човек следи актуалните развития в страната. В Амстердам текат два огромни съдебни процеса срещу криминални банди, натрупали състояние от търговията с наркотици. Хората, изпречили се на пътя им, бяха безпощадно ликвидирани - първоначално ставаше дума за конкуренти или ренегати от собствените среди, но постепенно кръгът ставаше все по-широк. Един адвокат и един известен журналист бяха убити насред улицата. Твърди се, че напоследък хора от криминалните среди са проследявали дори министър-председателя на страната Марк Рюте.

А от процесите се знае, че където има съгледвачи, скоро се появяват и убийци. Убийци с автомати, ръчни гранати, гранатомети. Звучи като криминален филм, но е част от нидерландската действителност, разказва Deutsche Welle.

"Нидерландия е наркодържава, в която наркопрестъпниците са натрупали прекалено много власт." Страната е богата, а дава все по-малко пари за сигурността. След убийството на Петер де Врийс натискът над управляващите расте.

Как се стигна дотук?

Председателят на Съюза на полицейските служители констатира още преди две години, че страната „със сигурност има някои характерни черти на наркодържава“. Ян Стройс приведе като аргументи за това свое твърдение загрубяването на нравите в наркосредите и огромната по размери сива икономика. И двете са преки последици от процъфтяващата търговия със синтетични дроги и с кокаин. Защото печалбите от тях са многократно по-големи, отколкото от канабиса. Една хапче екстази се произвежда в Лимбург за 20 цента, но се продава за 20 евро в Австралия. Само оборотът от уличните продажби на синтетични дроги се изчислява на 20 милиарда евро.

Тези суми будят безгранична алчност и водят до също толкова безгранично насилие.

Това не е някаква случайност, а следствие от почти идеалния бизнес климат, създаден от самата Нидерландия.
Причината: либералните условия или по-точно казано - небрежното отношение към наркотичните вещества. Канабисът е легален от 1976 година - поне за крайните потребители в т.нар. кофи-шопове. Отглеждането на растението остава забранено, но по този начин държавата на практика принуждава към нелегално поведение, защото въпросните заведения могат да се снабдяват само на черния пазар. А това е нещо като конюнктурна програма за дилърите. Изобщо - условията за тях са изключително благоприятни. Нидерландия има перфектна инфраструктура, европейските граници са отворени, разстоянията до Германия и Франция - къси. Към това се добавя и фактът, че наказанията са най-ниските в Европа. Който бъде заловен с един килограм хероин, обикновено попада в затвора за не повече от година. В Германия и Испания наказанието е минимум 3 години, а в Гърция - дори 10.

Нидерландия все пак не е наркодържава в тесния смисъл на думата. Това понятие е оправдано само тогава, когато организираната престъпност е успяла да превземе и държавни структури. Наркобаронът Пабло Ескобар например беше навремето депутат в градския съвет на Меделин и в колумбийския парламент. Той разполагаше с имунитет, можеше да дава подкупи на съдии и политици, притежаваше луксозна ферма с частен зоопарк. Нидерландия все още е твърде далеч от подобна ситуация. Да, властите дълго време си затваряха очите за ставащото, но междувременно се пробудиха.

Илюзията, с която Нидерландия трябва да се раздели

През последните две години следователите нанесоха тежки удари по организираната престъпност. Това постави бандите под натиск. Само така може да се обясни обстоятелството, че сега те заплашват дори премиера Рюте. Но за да пресуши блатото на престъпността, държавата трябва да отстрани структурните предимства, които сама е създала. Става дума най-вече за сивата зона, възникнала благодарение на половинчатото либерализиране на канабиса и прекалено меките наказания за притежаване на наркотици.

Като начало Нидерландия трябва да се раздели с една илюзия: в днешния глобализиран свят е просто невъзможно да си останеш малък оазис на канабиса, без да привлечеш хора, които печелят парите си с „твърди“ дроги.